ДЕТСКИЯ ПРАЗНИК В ЮЖНИЯ ПАРК

1.06.2015 г. София

На 1-ви юни 2015 г. – за радост на децата и за прослава на техния Създател, Фондация „Светлина на Балканите“ отбеляза подобаващо деня на детето в най-хубавия и посещаван столичен парк – Южния. Празникът започна в късния следобед, когато при паметника с гълъбите беше подредена сцена на открито.

Музикалната формация при Фондация Светлина на Балканите с тематично подбрания си празничен репертоар напомни на децата кой създаде небето, земята и всичко в тях:
„Настъпва ден, когдато по-високо от всякога е светлото небе.
Очите на децата са дълбоки, усмихнато е всяко лице.
И птиците – и те летят по-ниско, блестят във слънце техните крилца,
Небето ни е толкоз много близко и ний сега сме негови деца.“

Нашият Създател е Самият жив Господ и наша привилегия и синовен дълг е да хвалим Неговото име по всяко време и при всеки повод.

„Пожелавам ви добро, по-прекрасно от сребро.
Пожелавам го на всички, светли и добри очички.
Пожелавам топлина, лека нощ до сутринта.
Не ви пожелавам суми, а добри дела и думи.
Може би ще дойде време, ще заминете от нас.
Нек’ тогава някой каже: «Хубав път, на добър час!»
Пожелавам ви по пътя, да намерите Христа.
Иисус ще ви помогне, въпреки опасността.“
Хвалението в Южния парк беше наистина благочестиво и християнско. На вниманието на събралите се постепенно любопитковци и техните родители беше представен куклен театър, засягащ темата за чудно и превъзходно създаденото от Бог творение и Неговия венец – човека.

На достъпен за децата език беше засегната темата, която вълнува всеки човек от най-ранна детска възраст: Кой съм аз и кой ме създаде? Ако личността не може да получи убедителен отговор на този въпрос за себе си, то тогава тя няма здравата основа, на която да стъпи, и всяка цел и мечта се обезсмислят.

Сътрудници на Фондация „Светлина на Балканите“ привлякоха вниманието на децата с въпроси и отговори на микрофона, с което спечелиха доверие и ги ангажираха за игри и забави под одобрителните погледи на родителите.

Тази вечер никой не бързаше да се прибира, защото настроението наистина беше празнично. Малчуганите бяха много отзивчиви и ентусиазирани. На хубавата зелена поляна до „металното ято“ се играха какви ли не игри. Трябваше да се спазват правилата на играта и да се слушат наставленията на „батковците“.

Желаещите деца, разделени на момчета и момичета, а след това и на отбори, първо теглиха въже. Борбата за победата беше оспорвана.

При момчетата надпреварата беше с доста мускули. Победителите ликуваха, а някои от по-малките победени доста се разочароваха – даже пуснаха по някоя сълза. Но, така е в живота. Всеки трябва да си научи урока. Добре че веднага се разчу за раздаване на награди. Това моментално оправи настроението на всички. Всеки беше възнаграден за участието си – без участие няма награда.

Други игри не бяха толкова „сухи“. Направо доведоха до голямо измокряне, но и до много смях. Имаше игра с балони, пълни с вода. Правиха се сапунени балони и мехурчета. Момичетата бяха привлечени от подредената масичка с модели и материали за ръчен труд. Раздадоха се издания на Фондация Светлина на Балканите – детско списание „Пътечка“, аудиодискове с приказки и книги за малки, големи и пораснали деца.

Спорно е кой повече се забавляваше – деца или родители. Паметен ден, в който всеки се почувства като дете на Твореца.