„Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

Гал. 6:7

 

Божието Слово ясно и категорично заявява, че във вечността ще пожънем това, което сме сели на земята. Такъв е законът, даден от Бога. Цитираният библейски стих може да се разглежда и от позицията на земния живот на човека и да кажем, че родители, които сеят определени постъпки в живота си, жънат плодове в живота на своите деца. И то изобилно.

Нека си спомним патриарх Авраам. За да се спаси от глада в Ханаан, той отива в Египет. Притеснен е за живота си в тази страна и моли Сара да казва, че е негова сестра. Когато египтяните виждат, че Сара е красива, вземат я и я завеждат в двореца при фараона, а Авраам е облагодетелстван поради нея. Господ бди над Своя слуга, намесва се в негова полза и му връща Сара. Но дали Авраам научава този урок?

Изминават двадесет и пет години. Авраам се заселва в Герар. За да избегне конфликт с местните жители, той отново изрича полуистина, като казва, че Сара му е сестра. Многомилостивият Господ и сега се грижи за Авраам и неговата жена и не допуска да се случи нещо лошо.

Изминават още четиридесет години. Синът на Авраам, Исаак е женен. Неговата жена Ревека също е много красива. И отново има глад, още по-силен, отколкото в дните на Авраам.

За да се спаси от глада, Исаак тръгва към Герар заедно със своята красива съпруга. Там, страхувайки се от местните жители, той казва за Ревека: „Тя е моя сестра“. Исаак изрича това, без да подозира, че преди шестдесет и пет години (или повече) неговият баща е казал същите думи. Какво е това? Съвпадение? Случайност? – Не. Това е жътва на посятото от Авраам.

Веднъж един служител попитал младежите в църквата: „Искате ли да ви кажа какви деца ще имате?“ и продължил: „Ако сте лоши, децата ви ще бъдат още по-лоши, ако сте добри, децата ви ще бъдат още по-добри. Когато посеем едно семе, от него израстват много семена. Ако посеем лоша постъпка, в живота на децата ни лошите постъпки ще са още повече. Животът на нашите потомци зависи от това, как живеем ние“.

Както в материалния, така и в духовния свят има време за сеене и време за жътва. Добре би било, ако ние събираме своята реколта, но понякога, както е казано в Евангелието от Йоан, се случва така, че: „един сее, а друг жъне“ (4:37). И ако сеем зло, не е ли наша отговорността пред тези, които ще трябва да жънат посятото от нас и да страдат от това?

Нерядко на децата им се налага да жънат това, което техните родители са посели. Нашият живот, чувства, характер имат значение за децата ни не само когато те могат да наблюдават нашите постъпки или когато са още бебета, или майка им още ги носи в утробата си, но много преди да бъдат заченати. Нека разгледаме един библейски пример.

Бог казва на Йеремия: „преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите“. Свикнали сме да мислим, че ако човек живее благочестиво, стреми се към Бог, служи Му, тогава Бог ще го благослови и ще му повери някакво служение. Но в този случай като че ли не зависи от Йеремия, че е станал пророк и избран съд в Божиите ръце. Защото е избран, преди да се е родил. Каква е тайната на това благоволение? Къде е тайната на избирането на Йеремия? Намираме отговора в първата глава на неговата книга: „Думи на Йеремия – син на Хелкия...“.

С какво е известен Хелкия, бащата на Йеремия? Веднъж свещеник Хелкия намира книгата на закона в дома Господен и я праща на царя. Когато царят я прочита, разкъсва дрехите си и започва да плаче и да се покайва за греховете си. После събира старейшините и целия народ и заповядва да се прочете книгата на закона пред всички. В страната започва радикална промяна – идолите са унищожени, а в храма е въведен ред. И причината за тази промяна е Хелкия и неговото обръщане към Господните заповеди. След години на Хелкия му се ражда син, когото Бог избира за свещеник и пророк.

Втори пример – родителите на Самуил. Анна се моли в храма. Свещеник Илий идва при нея и казва: „Докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си!“. Анна би трябвало да е обезкуражена от това отношение на свещеника. Кой, ако не свещеникът, би трябвало да дойде при нея, да я попита за нейните проблеми, да я утеши и да й помогне? Анна обаче не се обижда и в смирение нарича Илий свой господар, а себе си – рабиня: „Не, господарю мой, аз съм жена, която душевно скърби… не смятай рабинята си за лоша жена…“.

Когато се ражда Самуил, Анна разказва на Елкана, нейния съпруг, за обещанието си да посвети сина си на служение пред Бог. Според закона Елкана има право да отмени обета на Анна и да остави сина си при себе си. Но грижейки се за духовното й състояние и давайки й възможност да остане вярна на Господ, той казва: „Прави, що ти е угодно… само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти)“. Целта на живота на тези съпрузи е да служат на Бог и да Го прославят. И те дават Самуил на Господ.

Анна довежда сина си в храма и го оставя там. Но не както го правим днес: носим детето, молим се, служителят възлага ръце върху него и ние се връщаме вкъщи с детето си. Анна завежда сина си в храма и се връща без него. В Библията е записано, че тя се моли и казва: „Зарадва се сърцето ми в Господа“. Тя дава единственото си дете, а сърцето й е радостно. Защо? Та тя остава без син! – Анна се радва, защото е дала сина си на Господ.

Мисля, че Анна не е имала уверение от Бог, че Самуил ще стане велик свещеник и пророк или че ще има значимо служение в храма. За това се е погрижил Господ, а нейното дело е било да го даде.

Самуил става Божий пророк, известен от Дан до Вирсавее. Голяма роля за това изиграват неговите родители. От тях Самуил възприема дълбокото смирение и послушание на Господ.

Често родителите са виновни за лошите постъпки на своите деца.

Една майка поканила служител в дома си, защото желаела да разговаря с него и да се изповяда. Имала грях, от който не можела да се освободи. След изповедта Господ дал мир в сърцето й. Нейните дъщери също поискали да се изповядат. Служителят бил много учуден, когато ги чул да признават същия грях, който изповядала и майка им. Само че грехът на дъщерите бил десетократно по-голям от греха на майката. Те не знаели, че майка им е жертва на същия грях, но по невидими канали грехът бил преминал и в тях. При това децата страдали много повече от майка си.

Децата ни може да бъдат нещастни по наша вина. Ние носим голяма отговорност за тях. Нека си спомним за Давид. Какви са последствията на неговия грях? Амнон… Тамар… Адония… Тези имена ни напомнят колко нещастия е видял Давид в дома си –страдал е той самият и е станал свидетел на страданията на децата си. Той пожънал в дома си това, което посял – блудство и убийство.

Децата повтарят греховете на родителите си с голяма точност. Първо Давид жъне смъртта на сина си, роден от Вирсавия, после е блудството на Амнон с Тамар, смъртта на Амнон, блудството и смъртта на Авесалом. Посято е едно прелюбодейство и едно убийство, а жътвата е три живота и множество сексуални грехове.

Давид е пожънал преизобилно и го е пожънал в своя дом. Когато той изповядал греха си, Господ му простил и дал мир в сърцето му. Но мисля, че Давид се е упреквал и много е плакал заради това, че е станал виновник за страданията на децата си, виновник за техните грехове.

 

Ако в нашия дух няма лукавство, ако вървим по пътя на очистването и изповядването, ако сме готови да съразпваме плътта си със страстите и похотите й, Господ може да ни прости, да изличи нашите беззакония и да не ни вмени греха ни.

„Блажен е оня, комуто беззаконията са простени и чиито грехове са покрити! Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях и в чийто дух няма лукавство!“ Когато човек изповядва греха си, Господ променя към по-добро неговото положение, неговия живот, а понякога и семейството му.

Божията благост ни води към покаяние. Господ чука на сърцето, изявява греховете, които трябва да изповядаме, но много често човекът в своето закоравяло състояние не иска да откликне на Божият зов.

Ако нечие дете е болно или е на смъртно легло, или го грози явна опасност, родителите са готови да изповядат и да оставят греховете си и биха пожертвали всичко. Но защо само тогава? Защо отлагаме изповедта и покаянието за греха си? По-добре да го направим своевременно. Защото има ситуации, когато вече нищо не може да бъде поправено, когато остават само загуби и закъсняло разкаяние.

Така в древността става с Ахан. Той съгрешава и народът на Израил губи благословението си. Заради неговия грях загиват много хора. Иисус Навин, вождът на израиляните, плаче и се моли, и иска от Бог да му разкрие причината, поради която ги е изоставил. Отговорът на Бог е, че Израил е съгрешил.

Господ би могъл да каже: „Защото Ахан съгреши“. Иисус Навин веднага би извикал Ахан, би му поискал сметка за стореното и проблемът би бил разрешен. Но Бог не назовава конкретно име. Той е благ и милосърден и чака покаянието на Ахан. Води го към покаяние.

Чува се заповед: „Минете според племената си!“. Вероятно Ахан е започнал да се притеснява, защото е посочено неговото племе – Юдовото. Но покайва ли се? – Не, той мълчи.

„Минете по родове!“ – е следващата заповед. Посочен е родът на Зара. Ахан трепери. Господ чука на сърцето му, зове го към покаяние, но Ахан не се покайва дори и сега, надявайки се, че никой няма да разбере за постъпката му.

После е посочено семейството на Завдий. Ахан мълчи и до последната минута не пожелава да се разкае, до последно си мисли, че може би няма да разберат.

Започват да минават от мъж на мъж и е посочен Ахан. Иисус Навин се обръща към него: „Синко! Въздай слава на Господа, Бога Израилев, изповядай пред Него и ми обади що си сторил: не крий от мене“. И Ахан си признава. Той не хитрува, не се измъква, а открива греха си. И какъв е резултатът? Божия прошка? Милост? – Не.

Ахан не се възползва от времето, дадено му за покаяние, и затова не е помилван. Той не пожелава да се изповяда навреме. Ако би признал греха си доброволно, без принуда, Бог би опазил живота му и живота на семейството му. Но той не пожелава… Грехът погубва не само Ахан, но и децата му.

Какво наследство оставяме за децата си? Божието благословение или проклятие? Това е важен въпрос и Господ по своята благодат ни дава време да проверим живота си.

Бог иска да ни помилва, както е помилвал Давид. Но Давид умеел да се покайва и да се изповядва. Когато Светия Дух го изобличава, той не само се изповядва пред Натан, но и написва псалм за падението си и хор от певци е пял този псалм.

Хиляди хора са чували тази песен – изповедта на Давид. Милиони хора са чели и продължават да четат този псалм. Когато чета този петдесети псалм, ми се струва, че Давид и сега се изповядва.

Изповедта на Давид – това е отговорът на въпроса защо Бог го е помилвал, защо неговият син, роден от Вирсавия, е седнал на престола и защо Бог обещава на Соломон: „Престолът на баща ти ще принадлежи на теб и на децата ти“. Това е Божията милост.

Когато проверяваме живота си, нека отстраняваме всеки грях чрез изповед и нека се стремим към това при пришествието на Господ да бъдем с Него заедно с децата си. Нека помним, че Божието присъствие в нашият живот е залог за благословението на нашите деца.

Н. Антонюк

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2024 <<<