Дуайт Муди

И рече Господ Бог на Ной: „Влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в този род“.

Бит. 7:1

Тъжната вест

Сто и двадесет години преди Ной да получи от Бога заповедта да влезе в ковчега, той чул от Него най-тъжната вест, която някога е идвала на земята от небето. Ной разбрал, че заради невероятното беззаконие и развращаване на човечеството Бог е решил да изтреби всички земни жители.

Ние нямаме точен списък на пороците, нито знаем степента на нечестието в епохата преди потопа. Но описанията, които се срещат на различни места в Библията, хвърлят достатъчно светлина върху положението на тогавашния свят: „И видя Господ Бог, че развратът между хората на земята е голям и че всичките им сърдечни мисли и помисли са зло във всяко време; и се разкая Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си… И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше развратена: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята“ (Бит. 6:5-12). В онези времена хората живеели значително по-дълго от нас, затова имали достатъчно време да „съзреят“ за различни грехове и беззакония.

Как хората разбрали за идващата катастрофа?

Сто и двадесет години Бог продължавал да предупреждава света за неизбежното наказание, ако човечеството не се покае. Бог никога не изпраща наказание, без да предупреди. Всеки нов пирон, който Ной забивал в ковчега, трябвало да служи като предупреждение за хората около него. Всеки удар на чука свидетелствал, че Ной вярва на Бога и не се съмнява в катастрофата, надвиснала над света. Ако хората от онази епоха бяха извикали към Бога и се бяха покаяли, както постъпват по-късно жителите на Ниневия, Бог би чул техния вик за милост и би ги помилвал. Но аз не се съмнявам, че съвременниците на Ной се присмивали на представата за вероятен потоп и не вярвали, че Бог ще накаже развратения свят с вода. Дори мисля, че тогава вече е имало атеисти и безбожници, които гордо заявявали, че няма Бог, и обосновавали научно невъзможността на потопа, проповядван от Ной.

Наскоро срещнах един подобен „умник“ и го попитах:

– Как си представяте възникването и формирането на видимия свят?

– О, енергията и материята са се потрудили над това и светът е възникнал по този начин. Възникнал е случайно, от само себе си – отвърна той.

Отговорих му:

– Много интересно! След като всичко се е образувало толкова случайно, аз се радвам, че вашият език не се е закрепил на тила ви. Ако ви покажа своя джобен часовник и ви кажа, че енергията и материята са се потрудили над неговото изработване, сигурно ще ме сметнете за луд. Не съм ли прав?

В Шотландия срещнах човек, който отричаше съществуването на Бога. Попитах го:

– Тогава кой според вас е създал Вселената или поне тези шотландски хълмове?

– Е, на този въпрос ще ви отговори всеки ученик!

– Отлично! Тогава кажете, от какво е създаден този хълм?

– От пясък! – отговори той.

– А откъде се е взел пясъкът? – настоявах аз.

– От хълма – завърши той.

Виждате колко просто и разбираемо е всичко за този човек. Едва ли ще сгреша, ако кажа, че и на Ной му се налагало неведнъж да има работа с подобни субекти. Но имало и друга група хора, с които той постоянно се сблъсквал. Това са т. нар. агностици, т.е. хора, невежи по въпросите на знанието и вярата. Техните потомци се срещат и в наши дни. А освен тях имало и трети, които заявявали, че вярват в Бога, иначе как би могъл да бъде създаден светът, но уверявали Ной, че Бог е милостив и не наказва грешника. Алкохолиците и крадците, блудниците и убийците – всички те в края на краищата ще се удостоят с блажена участ заедно със светиите и праведниците.

Да допуснем, че ръководителят на вашата страна се е оказал толкова добросърдечен и нежен човек, че не е могъл да се примири с наличието на затвори, в които са измъчвани затворници. И поради своето „човеколюбие“ решил да пусне на свобода всички задържани, независимо от техните престъпления. Колко дълго би останал на власт такъв управник? Сигурно бихте се постарали да се отървете от него още преди залез-слънце. Мнозина от онези, които обичат да говорят за Божията милост, първи ще се надигнат срещу „човеколюбеца“, нарушил правосъдието и справедливостта.

Предполагам също така, че около Ной е имало доста хора, които смятали неговия план за несъстоятелен просто защото не вярвали в него. През всички времена хората се съобразяват с мнозинството. Непогрешимостта е там, където е мнозинството – мислят те. На Ной, разбира се, му тежало, че оставал в малцинство, но това не се отразявало върху изпълнението на неговата работа, защото знаел: истината не зависи от мнозинството, а от Бога.

Вероятно и в онези времена е имало кръчми и свърталища на престъпници, защото е казано: „И се напълни земята със злодейства“ (Бит. 6:11).